Добрич Уикипедия

До̀брич (Толбухин в периода 1949 – 1990 г., на името на съветския маршал Фьодор Толбухин) е град в Североизточна България, административен и стопански център на област Добрич, община Добрич и община Добричка. Разположен е в южната част на историко-географската област Добруджа. Градът е девети по големина в страната с население от жители към 31.12.2020 г. по данни от НСИ[2] ( жители по настоящ адрес към 15.04.2021 г. според ЕСГРАОН).

Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 m надморска височина. Градът се намира на 477 km от столицата София, на 405 km от Пловдив, на 164 km от Бургас, на 208 km от Русе, на 51 km северозападно от Варна, на 89 km югоизточно от Силистра и на 33 km югозападно от Балчик. Градът е предпочитан от много хора заради доброто му разположение (на около 30 km от Черно море). Известен е и с градския парк „Свети Георги“, който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.

Квартали на Добрич: жк. Балик, жк. Дружба 1, жк. Дружба 2, жк. Дружба 3, жк. Дружба 4, жк. Югоизток, жк. Изгрев, жк. Христо Ботев, жк. Иглика, жк. Строител, жк. Добротица, Рилски блокове, Рилци, Йовково, Пинета, кв. Авиограда

По своите климатични фактори (атмосферна циркулация, радиационни и физико-географски условия) гр. Добрич се отнася към източния климатичен район на дунавската хълмиста равнина. Климатът е умерено-континентален, смекчаван от влиянието на Черно море.

Климатичните условия тук се доближават до условията на източноевропейския климат, чиито най-съществени черти са малките валежи за относително студената за съответната географска ширина зима (средната зимна температура е с два–три градуса по-ниска от отговарящата на географската ширина) и горещо лято, през което падат максималните за годината валежи. Съобразно с това и средната годишна амплитуда на температурата е между 22 °С и 24 °С, като на места достига и 25 °С, което подчертава континенталния характер на климата. Подобно е и съотношението на валежите, като лятната им сума надвишава зимната с около 100 – 150%. Пролетта и есента имат преходен характер, като есента е малко по-топла и по-суха от пролетта. Пролетта в този регион е доста хладна, което се дължи главно на по-честите през този сезон нахлувания на по-хладен въздух от североизток. Годишната сума на валежите е около 500 – 550 mm и това очертава района като един от най-сухите за България. Тук има чести и доста продължителни периоди без дъжд, някои от които са с продължителност 16 – 30 денонощия, главно през лятото и есента. Тенденциите към засушаване на климата все повече се засилват и проявяват в последните няколко години.

Най-важната климатична особеност на черноморската климатична подобласт е сравнително меката и влажна зима и горещото, но сравнително сухо и слънчево лято. Зимните температурни условия се дължат преди всичко на термичното влияние на големия воден басейн и се простират в успоредна на брега ивица с ширина 15 – 20 км. Районът е открит за северните и североизточните ветрове, чиято скорост през зимата достига 15 – 20 м/с.