Искър Уикипедия

Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България

Река Искър в района на град МездраИскър (в античността на латински: Oescus, Ескус) е река в България, която минава през Софийска област, Враца, Ловеч и Плевен. Тя е десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, така Искър е най-дългата изцяло българска река и 3-та сред реките протичащи на територията на България, веднага след реките Дунав и Марица. Дължината само на река Искър, след сливането на двата основни притока, е 340 км.

Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Искър, на 1047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от „язовир Искър“ между планините Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 км). След напускането на „язовир Панчарево“ при село Герман реката навлиза в Софийското поле, след което преминава покрай източните квартали Горубляне, Димитър Миленков и Абдовица на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-и км), на 25 м н.в.

Речна система на река Искър

Площта на водосборния басейн на Искър е 8646 км2, което представлява 1,06% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

* на запад – с водосборните басейни на реките Струма и Нишава;
* на северозапад – с водосборния басейн на река Огоста;
* на изток – с водосборните басейни на реките Вит и Марица;
* на юг – с водосборния басейн на река Места.

Списък на притоците на река Искър. След името на реката е отбелязана нейната дължина в km и площта на водосборния ѝ басейн в km2, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

* → Банкя (Какач)
* → Блато 30 / * ← Лозянски дол
* → Кътинска река
* → Свидница
* ← Сърчарски дол
* ← Батулийска река (Ябланица) 40 / * → Дълбочица
* ← Градешница
* ← Рединска река
* → Искрецка река 22 / 57
* → Бабин дол
* → Варовитица
* ← Трескавец
* → Зимевишка река
* ← Ковайски дол
* → Пребойница
* ← Габровница (приток на Искър) 22 / 96
* ← Ръжанска река
* → Златица
* ← Джерневница
* ← Габровница
* ← Бебриш
* ← Малката река
* → Каменица
* → Крапешка бара
* → Върбешка бара
* ← Брусника
* ← Лишка река
* ← Реката
* ← Малки Искър 86 / * ← Реката
* → Косматица (Бешовишка бара)
* ← Златна Панега (Панега) 50,3 / 350
* → Големия дол
* → Габарска река (Барата)
* → Гостиля 40 / * Средногодишен отток при с. Говедарци– 1,5 m3/s;
* Средногодишен отток при гр. Нови Искър– 23,30 m3/s (виж таблицата);
* Средногодишен отток при с. Ореховица– 54,5 m3/s;

речен оттокIIIIIIIVVVIVIIVIIIIXXXIXIIсредно-
годишен
количество (m3/s)18,6028,5030,3028,3032,6027,5016,7014,3015,5019,5021,8025,5023,30количество (% от годишния обем)6,7010,2010,9010,1011,709,806,005,105,607,007,809,10100,0Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[1]

В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преобладаващо снежно подхранване, а в останалите части – дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина– от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток. Реката е най-пълноводна през лятото, както повечето реки.

По течението на реката са разположени 45 населени места, в т.ч. 9 града и 38 села:

В горното и средното течение на Искър водите на реката се използват предимно за производство на електроенергия и водоснабдяване. Изградени са язовирите „Бели Искър“, „Искър“ (най-голям в България), „Пасарел“ и „Панчарево“, ВЕЦ-овете – „Бели Искър“, „Искър“, „Мала църква“, „Пасарел“, „Кокаляне“ и няколко малки руслови ВЕЦ от Проект „Среден Искър“.

В района на Предбалкана и Дунавската равнина водите на реката се използват предимно за напояване.

Долината на реката, особено двата ѝ пролома (Панчаревски и Искърски), още в древността са се използвали за преодоляване на Стара планина и не случайно по тях са построени шосета и жп линия.

От София до Самоков, през Панчаревския пролом, на протежение от 51,4 км преминава второкласен път № 82 от Държавната пътна мрежа София– Самоков– Костенец.

От София до Мездра, през Искърския пролом, на протежение от 86,9 км преминава второкласен път № 16 от Държавната пътна мрежа София – Своге– Мездра.

Освен горепосочения път № 16, през Искърския пролом е прокарана и важната за България удвоена жп линия София – Горна Оряховица– Варна, която в участъка от Нови Искър до Червен бряг следва долината на реката.

В Панчаревския и Искърския пролом има множество природни забележителности – скални образувания, пещери и др., които предлагат отлични условия за туризъм, алпинизъм, отдих и риболов. В горното течение на реката са разпространени балканска пъстърва и черна мряна.

По бреговете на Искър има и археологически забележителности – крепостта Урвич (на десния бряг, преди с. Кокаляне) и римският град Улпия Ескус (близо до устието на Искър, край село Гиген).

Живописната долина на Искър в Панчаревския и Искърския пролом от векове са предлагали закътани места за изграждане на православни манастири. Сега по поречието на реката има 6 манастира: Долнопасарелски, Кокалянски, Свети Николай Летни, Курилски, Черепишки и Струпецки.

1. ↑ География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN