Велики Преслав Уикипедия

Старата столица Преслав Дворцов комплекс

Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г.

4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна.Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към края на 2009 година наброява 8951 жители[2][3][4], което го прави третото по големина населено място в областта.

Столица на страната от времето на Първото българско царство,[5][6] в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул).[7][8] Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав[9].

Градът е разположен в област Шумен, на 20 км от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.

Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита, халколита и бронзовата епоха. Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 м и височина 5 м, като се намира на 0,5 км западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 км южно от града, на 150 м от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 м и височина 5,5 м.[10]

В местността Дели Душка, извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.[11]

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.

Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г.[12] Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други.

Превземане на града през 971[редактиране | редактиране на кода]
В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите.

След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли.[13] Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Преслав, под името Ески Истанболлук, е упоменат в произведението на турския хронист Мехмед Нешри Книга за описанието на света като една от крепостите на българския цар Иван Шишман. Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за джелепкешани в каза Шумен от 1573 г., в доклад от 1595 г. на дубровнишкия търговец Павел Джорджич, а също така в списък на джизие ханетата от 1620/1621 г. За по-късен дервенджийски статут на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан нарича града Приславан и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53.

В епархийски списък (нотиция) от втората половина на ХV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ–ХІV в. Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.[14]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009):

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Храм-паметник Св. св. Кирил и Методий

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[17]

ЧисленостДял (в %)Общо Българи519067,45Турци100413,04Цигани5937,7Други310,4Не се самоопределят580,75Не отговорили81810,63 Църквата „Св. Архангел Михаил“

Мнозинството от населението са източноправославни християни. Има три източноправославни църковни храма – „Свети Архангел Михаил“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[18] „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).

Патлейнския манастир „Св. Пантелеймон“ е основан през IX век. Манастирът е бил съставен от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен.

Носят се легенди, че в Манастира са живели и творили ученици на Св. братя Кирил и Методий Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславо-Охридски. През 907 година в Манастира умира Св. княз Борис Покръстител.[19] В района на Манастира се провеждат разкопки от началото на 1908. Намерена е уникална керамична икона на Свети Теодор Стратилат от археолога Йордан Господинов.[20]

На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66,10 % от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов.

На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров, преизбран през 2015.

На втори тур на местните избори през 2019 г. за кмет на общината е избран Янко Йорданов с подкрепата на ПП „ГЕРБ“.

Народно читалище „Развитие-1874“

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Юрдан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България.

В Преслав има етнографска къща от 18– 19 век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие 1874“, основано преди Освобождението.

* Детска формация „Здравец“ с ръководител Валентина Янкова
* Детска формация „Здравец – Junior“ с ръководител Валентина Янкова
* Танцова формация „Любе ле“ с ръководител Христо Колев
* Танцова формация „Радост“ с ръководител Христо Колев
* Танцова формация „Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова
* Женска фолклорна група „Болярка“ с ръководител Венелин Борисов
* Детски танцов състав „Веселото хорце“ с ръководител Нина Денева
* Клуб за народни хора „Веселото хоро“ с ръководител Нина Денева

Във вътрешния и външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни сред които са ястребов орел (Aquila fasciata), белоглав лешояд (Gyps fulvus), колхидски фазан (Phasianus colchicus), бял ангъч (Tadorna tadorna) и др.[21].[22][23]

Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във „В“ футболна група.

*
* Стените на великопреславската твърдина

*
*
*
*

Родени във Велики Преслав * Стенли, български поп певец и автор на песни

Свързани с Велики ПреславОбщомедия разполага с мултимедийно съдържание заУчебни заведенияМедииДруги връзкиМного големи градове
(над души)
Големи градове
( – души)
Средни градове
( – души)
Малки градове
( – души)
Много малки градове
(под души)